Инвестиции - същност и структура


ИНВЕСТИЦИИ – СЪЩНОСТ И СТРУКТУРА

Инвестициите играят важна роля в икономиката на предприятията. Те са едни от основните фактори и необходима предпоставка за успешно осъществяване на стопанската дейност, за повишаване качеството на продукцията, за снижаване на разходите, за разширяване на производствените мощности, за повишаване на конкурентоспособността и укрепване позициите на пазара. За това е необходимо влагането на капитал, и то в такива направления, които са изгодни за стопанската организация, фирма, предприятие. В този смисъл нарастват ролята и значението на дългосрочните фактори, каквито са инвестициите, за намирането на решения , позволяващи рационално използване на ресурсите и постигане на възможно най-добри резултати.

Най-общо инвестициите се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения на собствен или заемен капитал. Всяка инвестиция се характеризира с последователни плащания (разходи или постъпления) в течение на срока на експлоатация на инвестиционния обект.

В икономическата литература се срещат различни определения за инвестициите.

Дж.ТериПейдж, свързва инвестициите с покупка на ценни книжа и други вложения, от които се очаква възвращаемост под формата на редовни дивиденти и/или по- голямо заплащане на по-късна дата.2 Освен това понятието „инвестиции” включва и самия процес за целево използване на средствата.

Според микроикономистите инвестициите включват в себе си всички активи, придобити с цел осъществяване на стопанска дейност, насочена към получаване на печалба.

 Към инвестициите се отнасят:

а) парите, вложени в дълготрайни активи;

 б) парите вложени в краткотрайни активи;

 в) доходът, получен от инвестициите;

г) дейността, свързана с инвестирането и разглеждана като процес.

 - Според макроикономистите инвестициите са:

а) капиталовложения, които имат по-продължителен срок на използване и служат за производство на продукция, стоки и услуги;

б) различни видове ценни книжа, обикновено продавани на организирана борса;

в) правителствени инвестиции, свързани с поддържането на отделни сфери от националната икономика и инфрастуктура;

г) всички средства, вложени с цел:

- облагородяване на земята или запазване и увеличаване на останалите природни ресурси;

 - научна, развойна и внедрителска дейност;

 - обучение и квалификация.

В икономическата литература понякога не се прави разлика между капитални вложения и инвестиции. Но тези понятия имат различно съдържание. Капитални вложения са паричните средства, които се изразходват за възпроизводството, разширяването и модернизирането на дълготрайните активи. Под инвестиции трябва да се разбират не само капиталните вложения, т.е. паричните средства, но и всички други, необходими за създаването на нови дълготрайни активи.

Съществуващите определения водят до следното обобщение: всяко влагане на парични средства (еквиваленти), което има за цел получаването на стопанска изгода под формата на доход, респ. печалба, е инвестиция.

 Една от целите на инвестирането е да осигури доход, други положителни резултати за продължителен период. А това се постига чрез закупуване на активи, които ще осигуряват доход, за да се покрият първоначално направените разходи и да се постигне определена печалба. В този смисъл инвестиция е всяко влагане на пари в активи, което гарантира определена възвращаемост, покриваща основната сума и очаквана печалба. Така че инвестициите се свързват с влагането на парични средства, които водят до увеличение на първоначално вложените. Възвращаемостта на първоначално вложените средства трябва да бъде съобразена с отделните разновидности на поемания риск и условията, при които те се появяват, т.е тя е пропорционална на поетия риск. Вследствие на това инвестициите са универсален инструмент за насочване на паричните средства (спестявания) в активи, които осигуряват процент на рентабилност или норма на възвращаемост, по-висока или равна на 8 пазарния лихвен процент. Това е свързано със стремежа на стопанските субекти да постигнат икономически растеж и просперитет в бизнеса си.

 Разглеждането на инвестициите като влагане на капитали във веществени елементи на производството разкрива двете или основни същности характеристики:

1) инвестицията е вложение на средства. Под средства се разбират не само пари, а и парични еквиваленти;

2) целта на всяка инвестиция е получаването на доход, респ. печалба.

Инвестицията е рисково начинание и колкото по-голям е рискът при една ивнестиция, толкова по-голяма е нейната възвращаемост

Специфичните особености на ивестициите, характеризиращи тяхната същност, са посочени и в определението, което се дава в българското счетоводно законодателство: ”Инвестицията е притежаван от предприятието актив с цел увеличаване на собствения капитал (чиста стойност на капитала) чрез разпределение, получаване на дивиденти, ренти и други подобни възнаграждения или чрез придобиване на друга стопанска изгода за предприятието”.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Поради голямото разнообразие на инвестиционните идеи е трудно да се направи подробна класификация на инвестициите. Най-общо те могат да се класифицират по следните основни принципи:

І. В зависимост от целите на инвестирането те са :

1. Инвестиции за осъществяване на нововъведения (иновация)

2. Инвестиции за разширяване на бизнеса (диверсификация)

3. Инвестиции за обновяване на производството и адаптирането му към изискванията на пазара и научно-техническия прогрес.

4. Инвестиции в интелектуален капитал или за повишаванве на образователното и квалификационно- професионалното равнище на трудовите ресурси

 5. Инвестиции за възстановяване на основен капитал.

 ІІ. В зависимост от видовете активи към придобиването, на които е насочено влагането на капитал, инвестициите са:

1. Материални (реални) инвестиции.

2. Нематериални (потенциални инвестиции).

3. Финансови инвестиции.

 Реалните инвестиции представляват паричните средства, влагани за закупуване (придобиване) на сгради, машини, соъръжения, запаси от суровини и др.

 Нематериалните инвестиции са паричните средства, влагани в интелектуална собственост – патенти, търговски марки, изобретения, ноу-хау, лицензии и др. Тези инвестиции се правят със същия мотив, както инвестициите в реални активи – повишаване доходността от стопанската дейност.

   Финасовите инвестиции са свързани с придобиването на финасови активи, които се определят като права върху доходи и/или прираст на капитала, както и права върху парични суми, каквито са например банковите депозити. Първият вид права се получават чрез инвестиране в ценни книжа: акции, облигации, опции, „фючърси”, полици и др.

 В страните с развита пазарна икономика инвестициите във финансови акитви имат приоритет както като област на практическа инвестиционна дейност, така и като област на изследване и теоретични обобщения. Приема се, че инвестирането в реални активи зависи във висока степен от състоянието и интензитета на инвестирането в ценни книжа .

 ІІІ. В зависимост от предназначението им инвестициите се групират на :

 1. Инвестиции, носещи паричен доход. От своя страна те са инвестиции с фиксиран доход и инвестиции с променлив доход. Характерно за тези инвестиции е влагането им в активи с цел увеличаване на дохода.

 2. Инвестиции, които не носят паричен доход, а ползата от тях се изразява в постигането на по-добри търговски условия.

 ІV. В зависимост от правата, които се получават след извършване на инвестициите, те са:

1. Капиталови инвестиции, когато инвеститорът придобива част от чистата стойност на капитала на предприятието, в което е вложил средства. Вложения с капиталов характер са по-голямата част ат дългосрочните инвестиции – акции, дялови участия.

 2. Дългови инвестиции. Те не предоставят права на участие в дейността на предприятието, а само права на вземания според подписания договор за предоставен заем. При определени условия съществува възможност за трансформиране на дълговите инвестиции в капиталови, както е при конвертируемите облигации. Доходът от тези инвестиции е предварително оценен и се определя като процент от номиналната стойност на инвестицията.

 

Правилното съотношение между тези видове инвестиции е една от предпоставките за провеждането на обоснована инвестиционна политика. За действащите предприятия главно направление във водената инвестиционна политика е установяването на правилна пропорция между инвестициите за ново строителство и за разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите обекти . Тази структура на инвестициите е известна под наименованието възпроизводствена структура.

При инвестирането в реални активи фирмите трябва да решават два основни проблема.

- Първо, колко и в какви активи да инвестират и

- Второ, по какъв начин да осигурят необходимите за инвестиране парични средства.

 Отговорът на този въпрос намира израз във вземането на успешни инвестиционни решения, генериращи положителни резултати (ефекти), а втория – във финансовите решения, водещи до най- доброто съчетаване на финасовите източници.

 

ИНВЕСТИЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ

Основната цел на всяка инвестиция е извличане на максимална изгода от вложението под формата на текущ доход или капиталова печалба, т.е. като разлика между покупната и продажна цена (тази разлика е моментна при спекулация или валутен курс, или дългосрочна при предмети на изкуството).

 Ето защо основен постулат на финасовия мениджмънт е стремежът към максимизиране стойността на фирмата. Увеличаването на фирменото богатство е от първостепенен интерес за акционерите на фирмат, тъй като води до увеличаване и на тяхното лично богатство. Най-важната група решения, които взема финансовия мениджър, са свързани с инвестиционните проблеми. Успешното решаване на тази задача в голяма степен спомага за нарастването на акционерния капитал.

 Процесът на вземане на инвестиционни решения, известен като капиталово бюджетиране, изисква анализ на следните три елемента:

 ~ очаквани парични потоци;

 ~ степен на тяхната сигурност;

 ~ стойност на бъдещите парични потоци, съобразена с тяхната сигурност.

 След установяване на паричните потоци, свързани с даден проект, мениджърите следва да оценят качествата на проектите от гледна точка на максимизирането на акционерното богатство.

 За да могат да преценят кои от възможните инвестиции ще осигурят най-висока възвращаемост и най-голямо увеличение на дохода на фирмата и богатството на акционерите, те трябва да решат следните две задачи:

а) да изчислят с помощта на съответните методи и показатели за инвестиционен анализ съпоставимата стойност на привлечените от финасовите пазари средства;

б) да установят каква е степента на риска, свързан с инвестирането на средстав в активи (реални и финасови) с различен срок на възвращаемост и различна чувствителност към промените на пазара. Те трябва да изчислят също и риска при едно или друго съотношение на собствения (акционерен) и заемния капитал на фирмата.

 Освен анализът на инвестиционните решения, от съществено значение за мениджмънта на фирмените инвестиции е познаването на принципите, от които се ръководят инвеститорите при вземане на решение.

Счита се, че при избора на инвестиционни алтернативи , характеризиращи се с различно равнище на възвращаемост и риск, инвеститорите се ръководят от следните инвестиционни принципи:

 ~ По-малкият риск е предпочитан;

~ Благосъстоянието се повишава чрез максимизиране на възвращаемостта и минимизиране на риска;

~ По- високата възвращаемост и по-високото благосъстояние са предпочитани.

Изводът, който следва да се направи е, че основният принцип на инвестициионния мениджмънт е стремежът към максимизиране стойността на фирмата. Увеличаването на фирменото богатство е от първостепенен интерес както за мениджърите, така и за акционерите на фирмата, тъй като води до увеличаване и на тяхното лично богатство.

Успешното решаване на инвестиционните проблеми до голяма степен зависи от правилния избор на инвестиционна стратегия.

 

 

СЪЩНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ФИРМЕНА СТРАТЕГИЯ

Инвестиционната стратегия е частна фирмената стратегия. Фирмените инвестиции имат сериозно влияние върху структурата на отрасъла и са важно средство за подобряване на конкурентната позиция на фирмата. Следователно фирмените инвестиции са свързани с главните конкурентни предимства , преследвани при всяка от общите стратегии: ниски разходи; диференциране; фокусиране в целева ниша от пазара. От тук произтича възможността и необходимостта инвестиционната стратегия да подпомага създаването на конкурентните предимства, преследвани от общата стратегия. Заедно с това  инвестиционната стратегия играе ролята на интегратор на средствата за създаване на същите предимства, предвидени в други частни стратегии.

 Разбирането за същността на инвестиционната стратегия се изгражда върху няколко елемента на стратегията:цели; основни направления на инвестиране; главни средства за достигане на целите; степен на определеност на стратегията; времева дименсия на стратегията. Множестовото цели, които са включени в инвестициионната стратегия, обикновено покрива следните области: доходност; растеж; размер на фирмата (обем на продажбите); отношения с персонала; отношения с клиентите и доставчиците; оношения с обществеността. От всички групи, които имат интереси във фирмата , приоритет би трябвало да има групата на собствениците (акционерите).

Поради това главната цел на стратегията е повишаване благосъстоянието на акционерите.

Тъй като това е свързано с нормата на доходност (възвращаемост) на инвестирания капитал, то печалбата, респ. рентабилността, винаги е сред целите на инвестиционната стратегия. Необходимостта да се намери компромис между противоречивите цели от множеството обикновено води до транформиране на целта „максимална печалба” в цел „задоволителна (справедлива) печалба”. Всяка цел трябва да бъде формулирана по начин, който позволява да се оцени степента на нейното постигане. Например целта „повишаване благосъстоянието на акционерите” може да се формулира така: осъществяване само на проекти с положителна нетна настояща стойност и коефициент на доходност, не по-малък от 1,25.

Стратегията показва основните области или направления на инвестиране, в рамките на които ще се търсят средствата за постигане на целите. Направленията на инвестиране са в зависимост от вида на инвестициите подробно описани вече в т. 2.1.

Следващият елемент от инвестиционната стратегия са главните средства за постигане на целите. Голямото разнообразие от средства може да се класифицира в зависимост от това кои фактори и ресурси имат приоритет, а именно:

1. Вътрешно фирмено продуктово, технологично и пазарно развитие чрез използване главно на собствения потенциал. По-конкретни средства са реконстукцията, разширението, самостоятелното изграждане на нови мощности, собствената научноизследователска, развойна и маркетингова дейност.

2. Използване на външни фактори и активи за придобиване на необходимите знания и опит в областта на продуктите, технологиите, производството и пазарите. По- конкретни средства са придобиване на фирми, закупуване на патенти и лицензи,създаване на смесени предприятия, ограничено инвестиране на рисков капитал.

 3. Използване на вътрешни и външни фактори и активи. В много фирми се използват различни комбинации от средства от група 1 и група 2, например закупуване на  лицензи за технологично развитие и самостоятелно разработване на пазарите и разширяване на производствените мощности.

Освен цели, направления на инвестиране и средства инвестиционната стратегия може да има и времева дименсия, показваща желанията последователност в постигането на целите или в прилагането на отделните средства.

В явна или неявна форма стратегията трябва да отразява и отношението на инвеститорите (преди всичко на акционерите) към риска. В повечето случаи тази характеристика на стратегията се опосредствува от формулираните цели, направленията на инвестиране и средствата за постигане на целите.

Следователно инвестиционната стратегия определя целите, към които е насочен инвестиционния процес във фирмата за даден период (над 2-3 години), основните направления на инвестиране и главните средства за постигане на инвестиционните цели при дадено отношение на инвеститорите към риска.

Една от основните задачи на инвестиционната стратегия е определянето на необходимостта от задължителни инвестиции и на възможните изборни инвестиции. Натази основа се определят целите и направленията на инвестиране. Когато инвестиционната стратегия предвижда деверсификация на дейността, средствата за постигане на целите на стратегията могат да се определят чрез съпоставяне на матрица, свързваща степените на запознатост на фирмата съответно с новите пазари и новите технологии.

Факторите, които влият най-съществено при дефинирането и избора на стратегия са: обща стратегия на фирмата; частни стратегии (иновационна, производствена, кадрова и др.); конкурентна позиция на фирмата, определящи възможностите ù за диверсификация; благоприятни възможности за инвестиране в други отрасли; правила за бизнес в съответните отрасли; допускания, извлечения от проучвания и прогнози.

Разнообразието от направления на инвестиране и средства за постигане на целите на инвестициионната стратегия обуславя необходимостта от разработване на няколко варианта на стратегията. Ако фирмата е силно диверсифицирана и работи в несвързани видове бизнес или различни страни, могат да се разработят варианти за всяка сфера (бизнес) поотделно.

Описанието на инвестиционната стратегия става на няколко последователни стъпки: първо, формулиране на стратегията в най-общ вид; второ, систематизиране на направленията на инвестиране в типични за фирмата класове инвестиции; трето, въвеждане на тежест на отделните класове (инвестиции чрез определяне на различни изискуеми минимални норми на възвращаемост); четвърто, въвеждане на времева дименсия във формулировката на стратегията и пето, посочване на предпочитаните средства и механизми за постигане на инвстиционните цели по класове инвестиции.

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ РЕШЕНИЯ

Инвестиционните решения, както и всички решения, са свързани пряко с дейността на предприятията. С разработването на инвестициионни проекти се дава възможност за намиране на такива варианти на използване на капиталовите ресурси, които позволяват да се получат най-добри резултати. Осъществяването на едно инвестиционно решение променя по характерен начин икономическото състояние на стопанската организация. Решенията за инвестиране са мотивирани от стремежа на собствениците на капитала да придобиват повече консумативни блага в бъдеще в сравнение с възможностите за потребление днес, т.е. очакванията за повишаване на своето бъдещо благосъстояние. Изборът на обекти на инвестиране (в какво да се инвестира) и на различни алтернативи (как да се осигури необходимия капитал) се осъществява при постигането на определени цели: икономически, технически, социални и др.

Инвестиционните решения обхващат всички активи на стопанската организация – материални, нематериални и финансови. Или инвестционното решение може да се определи като актив, към придобиването на който се влага капитал. Независимо в какви видове активи се инвестира, като цяло инвестиционните решения имат някои общи черти:

1. Инвестирането предполага значителен финансов разход.

 2. Всяко инвестиционно решение е съпроводено с известен риск и неопределеност.

3. Възвращаемостта на инвестициите се постига в продължение на няколко години.

4. С инвестиционните решения се преследват определени цели – стратегически или оперативни.

При вземането на решение за инвестиране на капитал е необходимо да се отчитат както чисто финансовите резултати, така и влиянието им за осъществяване на стратегията на организацията. Неправилно взетите решения могат да нарушат за продължителен период не само финансовото състояние, а и по-нататъшното развитие на предприятието. Това определя инвестиционните решения, особено когато се отнася за мащабни проекти, като структурни решения, чиято подготовка и провеждане изискват задълбочен анализ, обосновка и оценка. Процесът на вземане на решеения се състои от следните елементи:

 1. Изучаване на обекта на инвестиране (предимства и недостатъци).

2. Разработване на алтернативни варианти и оценка на резултатите на всеки един вариант.

3. Сравнение и избор на инвестиционното решение с отчитане на някои параметри на обкръжаващата среда (равнище на инфлация, лихвени проценти, стойността на капитала).

4. Цели и задачи, които трябва да бъдат решени с инвестиционните проекти.

5. Критерии, изведени от общите задачи и позволяващи да се класифицират алтернативните варианти в зависимост от това, доколко техните резултати способстват за постигане на целите.

Инвестиционните решения са пряко свързани с бъдещото развитие на стопанските организации. Те представляват от само себе си оптимален начин, средство за съчетаване на целите на предприятията и използваните ресурси. Смята се, че инвестиционните решения са неразделна част на стратегическото планиране, което определя направленията за инвестиране и източниците на финансиране. Инвестициите винаги се съпровождат с обвързване на капитал, т.е. при влагането на средства за придобиване на активи, инвестиционното решение обвързва финасов ресурс на предприятието и влияе върху структурата му за продължителен период. От това произтичат и характерните особености на инвестиционните решения.

1. Дългосрочност – вземаните решения обхващат действия и дейност за продължителен период

2. Необратимост - предварително вложените капитали не могат да бъдат освободени или ако това е възможно, то е свързано с високи загуби.

3. Риск – произтича от дългосрочния и необратим характерна инвестиционното решение.

 В много случаи инвестиционните решения се класифицират в зависимост от вида и типа на инвестициите. Такива са:

 1. Инвестиционни решения за разширяване на производството.

 2. Стратегически решения за усвояване на нови видове продукция или технология, както и промяна в позициите на пазара.

3. Решения, които не са свързани с изменението на финасовите резултати от дейността на предприятието – безопасност, екология или други разходи, произтичащи от законодателни актове.

На прктика преобладават смесен тип инвестиционни решения. Разшираването на производството в много случаи има характер на обновяващо продукцията или технологията инвестиционно решение. С определена условност инвестиционните решения могат да се класифицират според преимущественото им насочване. Това има важно практическо значение, тъй като различните инвестиционни решения имат различна ефективност и се  оценяват по диференцирани критерии, методи и показатели. Общите критерии, които са повече качествени, от колкото количествени, се установяват от икономическата среда, в която функционират стопанските организации, и гарантират постигане на целите и задачите на предприятията в определени условия.

Инвестиционните решения в повечето случаи се вземат в условията на несигурност за очаквания размер на дохода. За да се вземе положително инвестиционно решение, е небходимо да се намири какъв трябва да е размерът на дохода по отношение вложената инвестиция. Според принципа на възвращаемостта една инвестиция ще бъде предприета , когато създаваните от нея доходи са по-големи от разходите за осъществяване на инвестиционното решение. Доходите от по-голама част от инвестициите не са сигурни величини. В повечето случаи несигурността и изменчивостта при тяхното получаване в бъдеще се свързва с риска.

Колкото един инвестиционен проект е по-рискован и несигурен, толкова е по- голямо изискването за по-високи бъдещи доходи, т.е. очакванните доходи трябва да бъдат съезмерими с поетия риск. Практиката показва, че е по-лесно да се избере благоприятна инвестиционна алтернатива, отколкото да се определи сетпента на риска, съпътстващ инвестиционното решение. Често изборът е дали например да се инвестира там, където очаквания доход е 35%, но рискът застрашава реализацията на проекта, или да се инвестира другаде, където рентабилността е два пъти по-ниска, но опасността свързана с реализацията на проекта незначителна. От това следва, че рискът може да се определи като променливост на възможните изходи от дадено инвестиционно решение. Рисковият елемент на инвестиционните решения може да се намали значително чрез диверсификация. Тя представлява разпределяне на инвестициите или дейностите в известен брой несвързани помежду си проекти.

 Рискът при инвестиционните решения може да бъде отразен с прилагане метода на рисковия премиен дисконтов фактор. Например, ако цената на капитала е 15% годишно и ако практиката показва, че доходите , които носят инвестиционни проекти от подобен вид, са средно с 2% по-ниски от очакваните , то оценката на такива проекти ще се направи при 17% дисконт, за да се вземе предвид очакваният спад от 2%. Така в разчетите се използва степен на възвращаемост 17% годишно с убеждението, че това ще донесе необходимите 15%.

Оценката на риска дава количествена мяра на риска за отделните алтернативи за инвестиране . Алтернативите за инвестиране могат да бъдат подредени по степента на риска така, че организацията де е в състояние по по-ясен начин да комбинира високо рискови и малко рискови проекти, да избира по-точно направленията на своята  инвестиционна активност. Оценката на риска има и това и предимство, че дава възможност за разграничаване на важните от маловажните фактори, детермениращи неопределеността в едно инвестиционно решение.

Освен чрез отчитане на риска, за да се направи правилен инвестиционин избор е необходимо да се направят и различни анализи на алтернативните инвестиционни проекти.

 

 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg