Историята на Херодот

Със съкращения от

 ИСТОРИЯТА на Херодот като „КАЛЕЙДОСКОП”

Проф. Събина Ракарова

Като типичен читател от забързаното ни съвремие прочетох на един дъх  Историята на Херодот.

Дългогодишните ми професионални занимания с икономическа теория ме подтикнаха да потърся в херодотовата История картините, които той представя за човешките отношения, разглеждани като икономически.

 Да се разкаже за  миналото днес е голямо предизвикателство. Още по-голямо е то, когато става дума за икономически отношения, защото това изисква да се извади от историята невидимото.

Първоначално е необходимо да въведа няколко ключови за икономиката понятия, защото употребата им в нашето ежедневие, съзнателно или не, преиначава тяхната същност.

Първо, терминът οἰκονόμος (икономика) придобива гражданственост в древните гръцки текстове. Под икономика  чак до късното средновековие се разбира управление на домакинството (домашното стопанство).

Постепенно съдържанието на понятието се обогатява с размяната (търговията). Първоначално понятието се разширява, след като в него се включва аграрното стопанство. През 18-19 век  „икономика” вече се тълкува като стопанска система (на страна, регион).

В наши дни икономиката се разглежда като система от човешки отношения по повод производството, разпределението, размяната и потреблението на благата, представляващи продукти (стоки и услуги) и ресурси.

Второ, икономическите отношения се основават  на моралния дълг, който предполага „заплащане” – при  встъпване в разменни отношения. Постепенно „социалната размяна” поражда „икономическата размяна”.

Така у Херодот още в първа книга намираме многобройни свидетелства за подобни „дългови” отношения.

Например интерес представляват отношенията на социална размяна при получаване на „добри” предсказания. В 1.52 Херодот отбелязва: „като му занесли божествените предсказания, Крез премного се зарадвал от това, което узнал от тях, и съвсем сигурен, че ще унищожи царството на Кир, пратил отново хора в Пито и подарил на всички делфийци по два златни стартера.

За разлика от социалната размяна, икономическата размяна предполага еквивалентна реципрочност.

Пазарната размяна съзнателно и постепенно се налага от държавата в отговор на възникващите морални кризи, свързани с използването на „социална валута”(самите хора и техните способности са използвани за разменна монета) при заплащането на дълговете в неимоверно разрасналата се мрежа от дългови отношения. Стимулира се развитието на пазара.

Трето, необходимо е изясняване значението на термина „цена”, който обикновените съвременни хора тълкуват като парична сума, която е необходимо да бъде заплатена за стока или услуга при покупко-продажбата.

Цената е израз на човешки отношения. От древни времена цената е свързана със заплащане на някакъв дълг и за това е оценка-измерител, от една страна, на „ценността” (полезността), а от друга, на величината на „жертвата”, която субектите на дълговите отношения правят.

Размяната се случва само когато оценките на страните съвпаднат.

 За цената намираме свидетелства и у Аристотел, където се казва че при появата на пазара timḗ обозначава и „цена при размяната”.

Четвърто, какво са парите? За икономистите парите са “всеобщ” еквивалент в размяната. Парите функционират като средство за заплащане, за измерване на “ценност” за натрупване на богатство.

По времето на Херодот парите се определят като примитивни пари. Те са “социална валута” или средство за създаване, поддържане, пренареждане на отношенията между хората. Използват се като средство за заплащане на дългове, които е невъзможно да бъдат платени, например уреждане на женитба, съгласуване на договори, заместител на живота (откуп/опрощаване за убийство, за наранена “чест”). Като примитивни пари са се използвали робите, децата, съпругите, секса и др.

Постепенно, когато „социалната валута” навлиза в покупко-продажбата на продукти, настъпва морална криза, защото при използване на „хората” с тяхната уникалност при еквивалентната размяна, за превръщането им в нещо „еднакво” (пари), е необходимо насилие. (Размяната на продукти в естествената икономика има характер на продуктова размяна или както се определя сега – бартер. Нейното осъществяване е възможно само при изпълнение на твърдото условие „двойно съгласуване на интересите”).

Херодот в първа книга отбелязва ( 1.94) ,че лидийците са първите, които са  секли и пуснали в обръщение златни и сребърни монети. Те били и първите търговци на дребно. (Преди това златото, среброто и бронза като слитъци са се използвали за международна търговия)

Гърците  пък първи използват монетите за заплати на войниците, за глоби, такси и разнообразни плащания на и от държавата.

Развитието на търговията и монетизацията на отношенията обуславят появата на островчета на търговско – пазарна икономика, която получава много по-късно своя разцвет на териториите, контролирани от исляма. За разлика от естествената, пазарната икономика насочва икономическата активност на хората към печалбата.

“Икономическите свидетелства” на Херодот могат да  се представят съвсем лаконично като икономика.

Икономика на Елада

Свидетелствата на Херодот за икономическите отношения през този период са за Елада. За икономиката на древна Гърция, за разлика от Персия, малко по-късно вече откриваме по-подробни сведения у Аристотел и Ксенофон.

Териториално Елада е „европейска държава, съставена от стотици противостоящи отделни полиси (земеделски общини), включващи: ойкоси (οίκος) - селски “имения” (собственик с фамилия и работници - роби - основна икономическа единица), граждани - занаятчии, управляващи (избираеми, назначени).

За осигуряване на своето благополучие елинските властимащи също използват като основно предприятие и ресурс – войната (заграбване, насилие). След разразилата се дългова криза и реформите на Солон през VІ в.пр.н.е. започва активна колонизация чрез войни, осигуряващи продукти и робски труд.

Знаменателно е присъствието сред древногръцките богове на Хермес – бог на търговията, печалбата, ловкостта, мошеничеството, лъжата, кражбата, красноречието, даряващ богатство и доход в търговията, бог на атлетите.

Успешната колонизация и по-късно спечелените битки във войните с Персия се дължат на създадената и поддържаната с данъчни приходи професионална армия и флота, предполагащи постоянно обучение на войници (гимназии). В „ръцете” на древните гърци и войната се превръща в „изкуство”.

Икономиката на Финикия

Прекалената моя многословност до момента и желанието да не отегчавам повече читателя, ме карат за делата на този велик народ в споделените с нас издирвания на Херодот, да кажа схематично следното.

Икономическата система на Финикия не прави изключение. Тя работи с подкрепа на „държавата” и може да бъде охарактеризирана като “военно – монетизирано - робска” система.

За разлика от Персия и Елада, тя е подчертано ориентирана към външния пазар като  в международната търговия финикийците използват златни и сребърни „монети” под формата на слитъци (финикийски талант 43,59 кг. сребро).

Финикия разполага с най-добрият флот, който успешно използва за колонизация и търговия (по известни пристанища – тържища са Сидон, Тир, Библос)

Финикия е основният конкурент на Елада Финикийските колонии 550 ВС.

Според „свидетелствата на Херодот за финикийците, те са

(1) 5.58 – носители на многобройни и различни познания, в т.ч на “финикийските знаци”

– писмена за регистриране на дългове

– монети за плащане на дългове

(2) Най- големите търговци

Херодот привежда примери за търговските умения на финикийците при търговията:

• С предмет продукти- 1.1 Аргос, 4.196 отвъд Херакловите стълбове

• С предмет роби – 2.54 - 2 жени от Тива (продадени в Либия и на елините)

Подържат търговски пътища

– През пустинята към Сирия и осигуряване на вода 3.6;

– ползване на “царския път” от Ефес до Суза

Подържат интензивни търговски връзки – преобладава стокообмен (бартер)

– с Египет (внос на вино в делви) 3.6 (от Мемфис делвите с вода към Сирия)

– с Елада (тамян от Арабия) 3.107

– с неразвити народи 4.196

(3)Умели производители

Дрехи - „тъкани от сръчни сидонки“ 2.116 (и сребърни сидонски чаши)

Тирийски пурпур 4.151 (и около Тера) – за боядисване на дрехи

Корабостроене 6.6, 7.89 - “кръгъл кораб”, “дълъг кораб”- 6.46

Керамика – 3.6 стотици делви

Златни слитъци – рудници на Тасос 6.47 Вино 3.6

Земеделски умения 4.42 – през Херакловите стълбове (есен/сеитба-зима-пролет/жътва

Строителни умения 7.23 полуостров Атос, където имали тържище за брашно

По времето на Херодот Финикия заедно със Сирия и Кипър е в рамките на 5-та сатрапия в Персийската империя и участник във войната срещу Елада.