Капитал на предприятието
КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Същност и състав на капитала
От гледна точка на икономиката на предприятието капиталът е източник на ресурси за финансиране на неговите активи. По размера и вида му се съди за икономическата мощ на предприятието и за зависимостта му от външните фактори.
Следователно, капиталът като икономическа категория притежава някои характерни особености: насочен е към инвестиции, производство и печалба и е предназначен за възпроизводствено натрупване; натрупването на капитала за инвестиране е основата за икономически растеж; отразява източниците на средства; осъществява постоянно движение – ако спре кръгооборота на капитала ще изчезне и свойството му само да нараства, т.е. няма да има печалба.
В своя кръгооборот капитала преминава последователно през три форми – парична, производствена и стокова. Кръгооборот на капитала е процесът на неговото движение от появата му в една функционална форма до възвръщането му в нея). През това време той преминава през производствения процес, излиза от него в стокова форма, реализираща се на пазара, и завършва с нараснала парична стойност.
Преминавайки през трите стадия капиталът се възвръща с нараснал размер в първоначалната си парична форма.Процесът на непрекъснатото повторение на кръгооборота на капитала формира неговия оборот. Една от целите на предприятието е да се минимизира времето на кръгооборота и да се максимизира броя на оборотите.
Кръгооборот на капитала
Резултат от функционирането на капитала са продуктите на труда, които се предлагат на пазара. След тяхната реализация вложеният капитал се възстановява в парична форма и в увеличен размер, с което се създава възможност за разширяване на производствено стопанската дейност. В случай, че се налага дейността да бъде разширена по-бързо, то не се изчаква естественото нарастване на собствен капитал, а се прибягва към временно привличане на чужд капитал. Следователно понятието капитал е израз на съвкупната разполагаема икономическа сила, влагана според целите и нуждите на предприятието в конкретни имуществени форми.
Капиталът на предприятието може да бъде класифициран по различни признаци, но един от най-важните е разграничаването му според собствеността на собствен и привлечен.
Основа и необходимо условие за съществуването и осъществяването на дейността на предприятието е неговият собствен капитал.
Собствен капитал са паричните средства, които съдружниците предоставят на предприятието за осъществяване на дейността му. За целите на представянето му във финансовите отчети собственият капитал се разделя на отделни елементи – основен капитал, допълнителен капитал, резерви и финансов резултат.
Основният капитал на предприятието е израз на собствеността. Той се формира при учредяване на предприятието и е относително постоянна величина. В зависимост от организационно стопанската форма на предприятието основния капитал може да се подразделя на акции или дялове.
Допълнителният капитал се формира в съответствие с устава на предприятието от парични вноски на собствениците, но има временен характер и подлежи на връщане. Основното му предназначение е да отразява промените в капитала през текущия или близки с него отчетни периоди в резултат на направени дялови вноски над първоначално определения им размер. Служи като допълнителен резерв за осъществяване на дейността на предприятието. Допълнителният капитал обикновено се използва за финансиране на рискови проекти на предприятието – внедряване на нови производства или продукти, подобряване условията на труд, стимулиране на персонала и др. За сметка на този капитал предприятията могат да предоставят краткосрочни кредити на други стопански единици.
Резерви се формират от отчисленията от печалбата и предназначението им е да покриват загуби. Общата стойност на резервите се определя от устава на предприятието. Те могат да се използват за удовлетворяване исканията на кредиторите. Освен това средствата от резервите могат да бъдат прехвърляни в състава на основния и на допълнителния капитал на предприятието.
От своя страна резервите се разграничават на:
· Законови – създават се строго целево от печалбата; величината им е регламентирана по законодателен път и по своята същност са своеобразна защита за интересите на кредиторите.;
· Свободни – определят се от собствениците или органа на управление; служат за достигане на определени цели и нямат строго фиксирана големина и състав.
Финансовият резултат намира израз в печалбите и загубите на предприятието. Тя може да бъде както от текущата година, така и от предходни години.
Привлеченият капитал включва задълженията и приходите за бъдещи периоди на предприятието. Значителен ресурс за функциониране на предприятието са средствата под формата на задължения към държавата, социалното осигуряване, персонала и доставчиците. Особено място в групата на привлечения капитал заемат банковите и облигационните заеми. Очевидно в състава на този капитал се включват чужди парични средства, които са предоставени временно за използване от предприятието срещу определена цена. Разделя се на следните основни групи:
1. Заеми – чужди парични средства, с които предприятието разполага за определен срок по предварително уточнени направления за използване. Заемите биват краткосрочни, дългосрочни и облигационни. Краткосрочните са със срок на ползване до една година, обикновено се отпускат за закупуване на суровини и материали и допълват краткотрайните активи на предприятието. Дългосрочните са със срок на ползване над една година и обикновено допълват дълготрайните активи на предприятието. Облигационните са получени средства от продажбата на облигации, а размерът им не може да бъде по-голям от този на основния капитал.;
2. Задължения – парични средства, които предприятието дължи на доставчици, на персонала, на Държавно обществено осигуряване и др.;
3. Финансирания – чужди парични средства, получени при участие в различни конкурси; източник на тези средства може да бъде държавния бюджет и/или специализирани фондове.
Източниците за осигуряване на капитал могат да бъдат вътрешни и външни за предприятието. Разграничаването им е трудно и условно, защото се базира на конкретизацията на източника и неговата собственост. Към вътрешните източници обикновено се отнасят неразпределената печалба, амортизацията и освобождаването на капитал. Външните източници са в сферата на дяловото и кредитното финансиране на капитала. Кредитното финансиране се осъществява чрез банкови заеми и емитиране на облигации, а дяловото посредством увеличаване размера на дяловото участие на съдружниците или привличане на нови и с емисия на акции.
Структура на капитала
Структурата на капитала е съотношението между собствените и привлечените средства в общата стойност на капитала на предприятието. Състоянието и динамиката на структурата на капитала е под въздействие на комплексното влияние на редица производствени и финансови фактори. Финансовите фактори произтичат от равнището на развитие на капиталовите пазари, а производствените се определят от характеристиката на дейността на предприятието. Към производствените фактори се отнасят сезонност на производството, продължителност на производствения цикъл, стойност на технологичното оборудване и др.
Показателят “капиталова структура”има решаващо значение за бизнеса. В икономическата теория са познати и се използват три степени на капиталовата структура:
1. Ниската степен – собственият капитал е до 25 % от общата стойност на капитала; неизгодна е за предприятието, защото то е силно зависимо от кредиторите и няма собствена политика, а реализираната печалба се усвоява от кредиторите.;
2. Средна степен – относителният дял на собствения капитал варира между 30 % и 55 %; благоприятна е, тъй като рискът е относително равномерно разпределен, а за най-благоприятно се счита съотношението 50% : 50%.;
3. Високата степен – собственият капитал е над 55 %; изгодна е за собствениците, защото плащат най-малки лихви, а предприятието е независимо от кредиторите. В същото време предприятието не ползва евентуални облекчения и преференции за лихвите, които са характерни за определени производства и отрасли (например, селско стопанство) и носят допълнителна печалба.
Увеличаването на дела на привлечения капитал предизвиква както отрицателни, така и положителни ефекти. По-съществените положителни ефекти са нарастване възвращаемостта на собствения капитал, намаляване значимостта на данъчните облекчения и др. От отрицателните ефекти силно въздействие оказва нарастването на финансовия и бизнес риск. Бизнес рискът се проявява като несигурност на предприятието да достигне планираната печалба от дейността поради непредвидено изменение на приходите при установените разходи. Финансовият риск се изразява в несигурността на инвеститорите за размера на нетния доход от инвестициите. Измерването на бизнес риска и на финансовия риск се извършва с показателите оперативен ливъридж и финансов ливъридж.
Ценни книжа на предприятието
В съвременните условия, на предприятието му се налага да ползва разнообразни видове ценни книжа. Най-често за набиране на собствен и привлечен капитал се използват акциите и облигациите.
Акциите са ценни книжа, които удостоверяват, че притежателят им е собственик на част от капитала на акционерното дружество, пропорционален на номиналната им стойност. Акциите могат да бъдат обикновени и привилегировани, поименни и на приносител, налични и безналични, от първа и последващи емисии, без номинална стойност и др.
Обикновените акции дават право на глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент, размерът на който обаче не е гарантиран, и право на ликвидационен дял след удовлетворяване на притежателите на облигации и привилегировани акции. Привилегированите акции не дават право на глас в общото събрание на акционерите, но осигуряват фиксиран или допълнителен дивидент. Съотношението "обикновени-привилегировани акции" определя една от характеристиките на емисията - при доминиране на обикновените акции емисията е с "ниско съотношение", а при доминиране на привилегированите акции емисията е с "високо съотношение".
При поименните акции акционерите се вписват в книгата на акционерите на предприятието, като прехвърлянето им се извършва чрез джиро и съответно вписване в книгата. Когато е наложена забрана за продажбата им от страна на предприятието, те се наричат винкулирани. Акциите на приносител се прехвърлят чрез пряко предаване на купувача, а собствеността се доказва чрез самото им представяне. Наличните акции са отпечатани на купюри с номинална стойност, определена в устава на предприятието, заедно с купони за получаване на дивиденти в продължение на 20 години. До отпечатването им предприятието издава временни удостоверения, които също са ценни книжа и могат да бъдат прехвърляни. Собствеността при безналичните акции се удостоверява с депозитарна разписка или с поименно удостоверение, които не са ценни книжа и не подлежат на прехвърляне. Безналичните акции се водят в книга на акционерите, която при публичните дружества се съхранява и на електронен носител в Централния депозитар.
Тук трябва да се споменат и депозитните сертификати като специфичен вид ценни книжа. Те се емитират с определена номинална стойност, дават имуществени права, но без право за участие в управлението на предприятието и не участват в борсовата търговия.
Акциите без номинална стойност се емитират с фиксирана част от имуществото на предприятието, например една хилядна част.
Акциите могат да бъдат оценявани по номинална, емисионна, счетоводна и пазарна стойност. Номиналната стойност се определя в устава на предприятието и е отбелязана върху акцията, като тя определя частта от капитала притежаван от акционера. По емисионната стойност акциите се придобиват при емитирането им във връзка с учредяването на предприятието или увеличаването на капитала му. Емисионната стойност е по-висока или най- малко равна на номиналната стойност. Счетоводната стойност се определя като отношение на стойността на собствения капитал на предприятието и общия брой на емитираните акции. Пазарната стойност на акциите се определя от търсенето и предлагането на ценни книжа и се проявява при сключването на сделки на съответния борсов или извънборсов пазар.
Облигациите са дългосрочни дългови ценни книжа с фиксиран доход под формата на лихва. Те удостоверяват, че емитента (предприятието) дължи на притежателя им към определена дата (падеж) сума равна на номиналната стойност на облигацията при определена гарантирана лихва, вследствие на което рискът при тях е по-малък в сравнение с акциите. Носителите на облигации не са собственици на капитал, а кредитори. При определени условия облигациите могат да бъдат превърнати в акции, като в този случай те са конвертируеми. Лихвоносните (купонни) облигации могат да бъдат с фиксирана и променлива лихва, както и с вечна рента. Освен това те могат да бъдат и дисконтови, т.е. с отстъпка при покупката. И облигациите, подобно на акциите, могат да бъдат поименни и на приносител. Трябва да се подчертае, че облигации се емитират не само от акционерните дружества, но и от държавата - съкровищни, от общините - муниципални и др.
Гъвкав финансов инструмент, чрез който предприятието може по- ефективно да управлява наличните си парични средства, са депозитните сертификати. Те се емитира със срок от един до шест месеца и с нелимитиран лихвен процент, който отразява съотношението между търсене и предлагане на паричния пазар.
В своята дейност предприятието може да използва и различни видове парични (търговски) ценни книжа, които обезпечават и облекчават плащанията и вземанията му.
По-важните от тях са:
• Менителница (трата) - вид полица, която е писмено нареждане на определено лице издател (трасант) до друго лице платец (трасат, акцептант) да плати на определена дата (падеж) договорена сума на трето лице (реметиент, бенефициент). Менителницата може да се прехвърля чрез джиро, може да бъде издадена на предявяване, на определен срок след предявяване или на определена дата.;
• Запис на заповед - документ, с който издателя се задължава да заплати на друго лице или негова заповед определена сума пари на падежа. При неплащане записа на заповед може да се протестира и кредиторът може да получи изпълнителен лист за уреждане на вземането без во дене на съдебни дела по общия ред.;
• Чек - документ, с който физическо или юридическо лице, разполагащо с пари в банка, нарежда тя да изплати или приведе по сметка на друго лице определена сума. Чекът е само средство за плащане за разлика от другите парични ценни книжа, които са и кредитни средства.